Статия

Роден е в Панагюрище в семейство на земевладелец. Първоначално учи в родния си град в „Общото школьо“ при учителя Кесарий Попвасилев от Казанлък, а след това става послушник и ученик на Неофит Рилски в Рилския манастир (1838 – 1843). Засвидетелствано е участието на В. Чолаков в преписите на Неофитовия ръкописен превод на Езоповите басни. Продължава образованието си в гръцкото училище в Пловдив (1844 – 1845) и живее в метоха на Бачковския манастир. По молба на възрожденския книжовник Захарий Княжески през 1848 г. В. Чолаков е един от приетите кандидати в Киевската духовна семинария, която следва седем години до 1855. До голяма степен издръжката за образованието му е поета от Киевския митрополит Филарет (1837 – 1857) и панагюрската общност.

С препоръка на Киевския архимандрит Хрисан – покровител на много български студенти в Киевската семинария, през следващите две години (1856 – 1857) той продължава обучението си в Московската духовна академия заедно с приятеля си Илия Христович. По време на пребиваването си в Москва В. Чолаков поддържа близки отношения с Константин Миладинов. Помага за издаването на известния сборник на братя Миладинови „Български народни песни“ (Загреб, 1861), като води непрекъсната кореспонденция за събиране на народни песни с възрожденските просветители Марин Дринов, Нешо Бончев и др. Още тук в периода 1857–1858 г. се появява интересът на панагюрския просветител към българското минало и народни обичаи. През 1857 г. се запознава с руски картограф и прави първите опити да създаде географска карта на българските земи, като отново пише писма до свой познати за събиране на сведения за населените места. В Москва е засвидетелствана и първата подготвяна за печат негова статия – „Как трябва да съдим за народното вярване, че погледът на очите може да бъде вредоносен? Суеверие ли е това или наистина бива урочасване?“, която разкрива и появилият се интерес у него към етнографията. Изпратена до Александър Екзарх за в. „Цариградски вестник“, тя е публикувана по-късно в сп. „Български книжици“ (1959, бр. 3).

В. Чолаков получава материална подкрепа от Славистичния благотворителен комитет в Москва за обикаляне и проучване на фолклора по македонските, румънските и българските места. През 1859 г., преди да се завърне в Панагюрище, посещава Цариград, Кукуш, Полянин, Воден, Солун. Започва да развива просветна и културна дейност. Обиколката на много български културни средища (Плевен, Търново, Горна Оряховица, Стара Загора, Казанлък, Дупница, Самоков и др.) дава възможност на В. Чолаков както да набави разнообразни етнографски материали, ценни стари ръкописи и монети, така и да се запознае със състоянието на много български училища и църкви. При посещението си в манастира Добровец край румънския град Яш открива ръкописно евангелие на пергамент, датирано от XV в.

Установява се в Рилския манастир (1959–1863), където проучва и систематизира неговото книжовно богатство от старопечатни книги и ръкописни сбирки. Една част от тях е позната на някои слависти като Ю. Венелин, П. Шафарик, Ал. Гилфердинг, В. Григорович и др. Тук В. Чолаков открива два ръкописа – панигирици (като единият от тях е написан през 1479 г.), които съдържат оригинални пространни жития, поучителни слова, а също и посланията на патриарх Евтимий, негови жития и др. Един от основните приноси на В. Чолаков е съставеният цялостен „Каталог за съхранените в Рилския манастир ръкописни книги“, публикуван в сп. „Български книжици“ (1859, бр. 21). Друга важна публицистична дейност е „Пътуването на Василия Чолаков“ (в. „България“, 1859) – един от първите образци на българския възрожденски пътепис.

През 1863 г. В. Чолаков се прибира в родния си град и една година по-късно е назначен за главен учител по катихизис, свещена история и гръцки език във взаимното училище „Св. Троица“ (по-късно наименувано на американския мисионер д-р Алберт Лонг) на мястото на копривщенеца Найден Попстоилов. Васил Чолаков е един от учредителите на панагюрското читалище „Виделина“, чрез което успява да издаде своята книга „Описание на село Панагюрище“ (1866), която представлява първата история на Панагюрище. Трудът в много кратък и синтезиран вид дава сведение за града не само в географски, но и в исторически, стопански, антропологичен, социокултурен аспект. Ярко заявената ангажираност на възрожденския книжовник към просветата и образованието на българския народ като ефективен и важен начин за опазване на националната идентичност може да се улови в засегнатата тема за българските читалища: – „Ако продължават младите момци своите занятия със досегашното усърдие, то няма съмнение, че поменатото заведение [читалище] ще принесе големи ползи на всичкото Общество и ще извлече младите из дивото и грубо състояние, в което са ся намирали те и бащите им досега“ (с. 9).

Вдъхновен от ярките послания на руския фолклорист, филолог и учен Юрий Венелин, панагюрският книжовник обикаля българските земи в продължение на близо десет години. Плод на неговите занимания са именно поместените в сборника на Димитър и Константин Миладинови около 100 записани песни от източнобългарските селища и най-вече от Панагюрище. За общото увлечение и призванието по събиране на фолклорни материали, както и за приятелството му с братя Миладинови свидетелства възпоменателната статия след смъртта им „Тъжен глас на един българин“ във в. „Позор“ (1862).

В периода 1873–1879 В. Чолаков отново пребивава в Рилския манастир. През 1875 г. получава монашеското име Константий, ръкоположен е за йеромонах и публикува в периодичния печат (вестниците „Напредък“ и „Век“) две свои проповеди срещу чуждата религиозна пропаганда. Продължава проучването на ръкописите в манастирската библиотека, държи проповеди против протестантството, изпраща дописки до цариградските български вестници по различни църковни и обществени въпроси. В края на 1879 г. се прибира в Панагюрище, където заедно с постоянните си занимания за издирване на фолклорни материали, се включва активно в обществения живот на града, съзира и критикува нередностите на местните управници, духовни лица и чорбаджии. След година тежко заболяване на 26 октомври почива и е погребан в двора на черквата „Св. Богородица“.

Най-емблематичният труд, с който В. Чолаков остава във възрожденската култура, е „Български народен сборник. Част I“ (1872). За издаването му книжовникът успява да привлече над 1100 спомоществователи, което е значителен брой за издаването на възрожденска книга. Сред тях са проф. Виктор Григорович, Панайот Волов, Иван Вазов, Нещо Бончев, Райко Жинзифов, Рафаил Попов, много читалища, женски дружества и манастири. Книгата излиза в 2500 бройки с 2500 литоснимки, изработени в Прага. Сбирката показва ново явление в българската фолклористика и етнография. Тя е богат източник не само на народни песни, но и народни обичаи и обреди (извършвани при раждане, годеж, сватба, смърт, различни празници от семеен характер и според народния календар), детски игри, баяния, гатанки, пословици, приказки и народни облекла, които са визуализирани. Етнографските материали са от различни български места: Панагюрище, Пазарджик, Свищов, Лясковец, Кюстендил, Търново, Копривщица, Клисура, Карлово, Железник (Стара Загора), София, Самоков, Нишко, Неврокопско, Смолянско, Радомирско и Карловско. Самият В. Чолаков признава за една от слабостите на сборника – липсата на единен правопис. Възрожденската критика оценява положително „Български народен сборник“, въпреки наличието на някои несъгласия.

Значението и ролята на Чолаковия сборник е съпоставимо с делото на братя Миладинови, възприемано е като естествено допълнение към техния сборник. Особен интерес се явява пространният предговор, който е своеобразна програма на панагюрския фолклорист. Началото започва с препратка към делфийската мисъл „Познай себе си!“, която мисъл става свойствена на просвещенските идеи през Българското възраждане и използвана антична реминисценция в много предговори: „Едно от най-потребните, а заедно и най-трудните неща на света е – да познае человек себе се. Знаещите себе си с всичките свои недодатки и достайнства, с всичките свои способности, Человек лесно може да постъпва така, както е по-добре, да се стреми към онова, което е полезно и възможно за него, и да заема такова положение, което му прилича. Но трудно и много трудно е да познае человек себе си“ (с. VII).

Съчинения

• Описание на село Панагюрище. Цариград, 1866.
• Православний глас против протестантският прозелитизъм в България. Русчук, 1869.
• Наръчна книга за различието на протестантското учение от истините на православието, Виена, 1870.
• Българский народен сборник: Част 1. Болград, 1872 (2. изд. 2004).

За него

• Алексиев, Ал. Открита е фотография на възрожденеца Васил Чолаков. – Минало, 2014, кн. 2, 4–7.
• Ангелов, В, Из отчета на славянския благотворителен комитет в Москва за 1858. – Годишник на НБКМ, София, 1923.
• Аретов, Н. Между манастира и мегдана (Възрожденецът Васил Чолаков). – Литературна мисъл, 1989, кн. 6, с. 54–61.
• Ат. П. Ш. Гробът на Васил Чолаков. – Периодическо списание, 1940, бр. 286.
• Божилова, Р. Нови сведения за униатското движение в България. Писма на Васил Чолаков до Франьо Рачки (1861–1862 г.). – Известия на държавните архиви, 1993, кн. 65, 277–296.
• Вакарелски, Хр. Васил Чолаков – Родна реч, 1939, кн. 4, 180–185.
• Венедиктов, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Вoзрождения. Проблемы нормализации и выбора диалектной основы. Москва: Наука, 1990.
• Гергова, А. Чолаков, Васил – Българска книга: Енциклопедия. София: Пенсофт, 2004, с. 477.
• Иванов, Й. Рилска ръкописна сбирка – В: Св. Иван Рилски и неговият манастир. София: Царска придворна печатница, 1917, 120–128.
• Климент Рилец архимандрит. Рилският манастир и Панагюрище. — В: Панагюрище и Панагюрският край в миналото. Т. 2, София: Наука и изкуство, 1961, 86–111.
• Манев, А. Учебното дело в Панагюрище преди Освобождението. – В: Панагюрище и Панагюрско в миналото. Ред. Ел. Накова и Ел. Кръстева. София: Наука и изкуство, 1956, 247–268.
• Милетич, Л. Родопските говори на български език. София: Изток – Запад, 2013.
• Мицкова, М. Книжовната дейност на Васил Чолаков в контекста на диалектоложките проучвания през Възраждането. – Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 2016, т. 54, Филология, 76–91.
• Николов, Й. Васил Чолаков и протестантската пропаганда през Възраждането. – Исторически преглед, 1969, кн. 4, 89–102.
• Радев, Р. Чолаков, Васил Дичев. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. Велико Търново: Абагар, 1997, с. 793.
• Рашков, В. Къде е починал Василий Чолаков. – Оборище, 1940, бр. 267.
• Русев, Р. Васил Чолаков – книжовна дейност. – Известия на Института за литература, 1972, кн. 21, 145–151.
• Спространов, Е. Едно писмо на Васил Чолаков до Неофит Рилски. – Периодическо списание, 1903, кн. 63.
• Сугарев, Ат. Ролята на читалище „Виделина“ в обществения и културния живот на Панагюрище. – В: Панагюрище и Панагюрско в миналото. Ред. Ел. Накова и Ел. Кръстева. София: Наука и изкуство, 1956, 269–285.
• Шишманов, Ив. Нови студии из областта на Българското възраждане. – Сборник БАН, кн. 21, 1926.
• Шопов, П. Васил Д. Чолаков. Бележки за живота и дейността му с оглед на работата му като фолклорист и етнограф – Известия на Етнографския институт с музей, 1965, кн. 8, 263–292.
• Чолаков, Васил Динчев. – Речник на българската литература. Гл. ред. Георги Цанев. София: БАН, 1976–1982, Т. 3, 593–594.