Биография

Роден в с. Николаевка, Таганрогски окръг, Донска област в семейство на свещеник. Завършва Екатеринославската духовна семинария през 1878 г. В 1907 г. постъпва в Киевската духовна академия, която завършва с научната степен кандидат на богословието. Назначен е за ректор на Кишиневската духовна семинария (1911). В 1917 г. става епископ на Царицин.

В България пребивава от 1921 г., където е организатор и ръководител на Пастирско-богословското училище в манастира „Св. Кирик и Юлита“ в с. Горни Воден до Асеновград. Освен ректор на училището той преподава в него Свещено писание на Стария и Новия завет, омилетика, литургика, дидактика и пастирско богословие. Освен богословските дисциплини са се изучавали философия, логика, психология и педагогика. В него са се обучавали както руснаци, така и българи. Тук за първи път се прилага задочната форма на обучение. Архиепископ Дамиан е вдъхновител и ръководител на Свято-Владимирското православно братство в България. За изключителните си просветителска и мисионерска дейност получава сан архиепископ в 1930 г. Погребан е на на 22 април 1936 г. на руското гробище в София.

Награждаван е с руския орден „Света Ана“ и българския орден „За граждански заслуги“.

Съчинения

• Историческая записка о Керченском Кушниковском девичьем институте. Керчь, 1886.
• Задачи миссионерства, вызываемые потребностями нашего времени. Керчь, 1909.
• В каком отношении стоит Евангелие к культуре. Керчь, 1910.
• Сущность и характер нравственного учения св. ап. Павла в Послании к римлянам. Керчь, 1911.
• Смоленская икона Богоматери и 1812 год. СПб., 1912.
• История Спасо-Преображенского мужского монастыря. Саратов, 1918.
• В единении сила. Константинополь, 1921.
• Руководство по предмету пастырского богословия. София, 1928.
• Пастырско-богословское училище. – Вестник Русусского студенческого движения в Западной Европе, 1996, № 6, 10–11.
• Дневник моего беженства с духовенством Царицынской епархии в гражданскую войну с 1919 г. – Мир Православия (Волгоград), 2002, № 4, 280–318.

За него

• Берков А. Светлой памяти блаженнопочившего архиепископа Дамиана. – Православная Русь (Париж), 1936, № 9.
• Шавельский Г., протопр. Памяти Высокопреосвещенного архиепископа Дамиана. – Голос труда (София), 1936, № 162. 
• Ермаков Б., свящ. Историческая записка о Пастырско-Богословском училище в монастыре св. Кирика в Болгарии: 1922-1932. София, 1932. 
• Тинин И. Г., Тинина З. П. Архиепископ Царицынский Дамиан и его время. – Отчий край (Волгоград), 2000, № 3 (27), 224–228.
• Словачевский Ю. Архиепископ Царицынский и его время. – Русская газета в Болгарии, 2005, № 16-17 (87–88).
• Шкаровский, М. Русское Богословско-пастырское училище в Болгарии, 1923–1938 гг. (20.11.2014).
• 80 години от кончината на архиепископ Дамиан (Говоров). (25.04.2016).