Статия

Кодексът се съхранява се в Руската национална библиотека, Ермитажна сбирка, № 20. Съдържа 277 л. и форматът му е малка четвъртина (16 х 12 см). Писан е от двама книжовника, единият от които – Йоан, оставя приписка на л. 275б–276а. Според приписката сборникът е създаден по времето на княз Светослав Ярославич (1027–1076), но всъщност този текст представлява дописване на по-стара приписка, съпровождаща старобългарския оригинал. У. Федер аргументира тезата, че протограф (а може би и антиграф) на Изборника от 1076 г. е българска компилация, наречена „Изборник на грешния Йоан“, възникнала най-вероятно в Преслав между 969–972 г. Този Изборник не е оцелял, но негови източници са били славянски компилации като т.нар. Скалигеров протопатерик (съставен в България преди 972 г.) и Княжеския изборник (съставен в България между 919–972 г.) (Veder 1983; Федер 2005: 185–199). В по-големи или по-малки извлечения съставът му е разпространен в над 24 ръкописа от ХІV–ХVІІ в. в руската, българската, сръбската и молдовлахийската традиция.

Сборникът е съставен от поучителни съчинения, предназначени да илюстрират и да утвърдят основни нравствени християнски норми – спазване на десетте Божи заповеди, страх от Бога, добродетелен живот, даване на милостиня, гостоприемство, справедливо управление на властващите, следване задълженията на свещениците, упражняване във вероучението и усъвършенстване във вярата на всеки християнин и пр. Текстът е в преобладаващата форма на гномологий (мъдри изречения) и въпроси и отговори. Размерите на кодекса и някои негови езикови особености – обръщенията сыноу, чѧдо, ищѧдие (38 пъти), чловѣче (13 пъти) свидетелстват, че той е бил предназначен за индивидуална употреба – за възпитанието на престолонаследниците в царското семейство. Сборникът се открива с оригиналното съчинение Слово за четенето на книгите.

Изборникът от 1076 г. е „компилация от компилации“ по готови славянски преводи. Той е съставен от 37 нравствено-дидактични статии, засягащи теми от ежедневието и етиката на християнина. Сред тях са извлечения от съчинения на църковни отци (особено от беседи на Йоан Златоуст, извлечения от Златоструй) и Лествицата на Йоан Лествичник, ексцерпти от библейски книги (Премъдрост на Иисус, син Сирахов и Послания на апостол Павел), т.нар. Стословец на Генадий Константинополски (V в.–471 г.) (100 сентенции из областта на християнската етика), извадки от поучения на Василий Велики (понякога приписани на пророк Иоил), компилация от творби на Нил Синайски (приписана на Исихий презвитер Йерусалимски), Житие на Нифонт Констанцки, разказ за милостивия Созомен и др., подложени на допълнително редактиране. Сред източниците са още извлечения от Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.), от Скитския патерик, Житие на Теодора Александрийска, въпроси и отговори на Псевдо-Атанасий Александрийски, сентенции на Менандър, наставленията на дякон Агапит за добро управление на владетеля (едно от най-популярните византийски „огледала“, посветено на ars gubernandi) и др. Характерно за състава от мъдри изречения е включването на поучения на баща към сина си, които в продължение на векове служат като наръчник по християнска етика. Макрожанрът на ръкописа се определя като флорилегий, характерен тип сборници от Х в., които като цяло обединяват извлечения от вече преведени съчинения на проповедническата и агиографската литература.

Издания

• Изборник 1076 года. В. С. Голышенко, В. Ф. Дубровина, В. Г. Демьянов, Г. Ф. Нефедов. Москва, 1965.
• Изборник 1076 года. Второе издание, переработаное и дополненое. Издание подготовили М. С. Мушинская, Е. А. Мишина, В. С. Голышенко. Под редакцией А. М. Молдована. Т. 1–2. Москва, 2009.

Библиография

Ангелов, Б. Ст. За три съчинения в Симеоновите сборници. – Старобългарска литература, 5, 1979, 10–37.
Буланин, Д. М. Неизвестный источник Изборника 1076 года. – ТОДРЛ, 44, 1990, 161–178.
Буланин, Д. М. Изборник 1076 года и споры о национальных приметах в древнейших славянских переводах. – Русская литература, 2, 2012, 3–30.
Буланин, Д. М. Опыт реконструкции главы 3-й Изборника 1076 г. – В: Каталог памятников древнерусской письменности XI-XIV вв.: (Рукописные книги). СПб., 2014 (Studiorum Slavicorum Orbis. Вып. 7), 482–489.
Јелесијевић, Сн. У Народној библиотеци Србије целовит препис састава делимично сачуваног у Изборнику из 1076. – Археографски прилози, 33, 2011–2012, 61–78.
Иванова, Кл. Изборник от 1076. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 2, 1995, 56–59.
Иванова, Кл. Преводната литература в България през ІХ–Х век. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 3, 2003, 290–298.
Копреева, Т. Н. Из истории болгаро-русских книжных связей. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 1. 39–47.
Милтенов, Я. Общите пасажи между колекцията Златоструй и Княжеския Изборник. – Старобългарска литература, 49–50, 2014, 28–45.
Милтенова, A. Към въпроса за катехитичната литература в контекста на Кирило-Методиевата епоха. – В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през IХ–Х в. (=Кирило-Методиевски студии. Кн. 17). Кирило-Методиевски научен център, София, 2007, 484–495.
Милтенова, A. Късни отгласи от така наречения Княжески изборник в славянските литератури. – Словѣне, 4, 2015, кн. 1 (In Honor of the 70th Birthdays of Prof. Milena V. Rozhdestvenskaya and Prof. Tatiana V. Rozhdestvenskaya), 277–297.
Мушинская, М. С. Изборник 1076 года. Текстология и язык. Москва, 2015.
Николов, А. Към въпроса за разпространението на някои византийски княжески огледала в старобългарската литература (края на ІХ – началото на Х век). – В: Средновековните Балкани. Политика, религия, култура. София, 1999, 74–88.
Пичхадзе, А. А., И. Макеева. Пчела. Древнерусский перевод. 1–2. Москва, Рукописные памятники Древней Руси, 2008.
Славова, Т. Макрожанрови състави в литературата на Първото българско царство. – В: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. Изток-Запад, София, 2009, 288–296.
Сперанский, М. Н. Переводные сборники изречений в славянорусской письменности. Исследование и текст. Москва, 1904.
Федер, У. Кънѧжии изборьникъ за възпитание на канартикина. 1–2. Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2008.
Федер, У. Пчелата и Сирах. – В: Преславска книжовна школа, 11, 2010, 124–139.
Guillaumont A., Guillaumont, C.. Évagre le Pontique, Traité pratique ou Le moine. T. 1 [Sources chrétiennes 170]. Paris, 1971, 272–539.
Ihm, S. Ps.-Maximus Confessor: Erste kritische Edition einer Redaktion des sacro-profanen Florilegiums Loci communes (Palingenesia LXXIII). Stuttgart: Franz Steiner Verlag, 2001.
Kuzidova, I. A Glance at Medieval South Slavonic Anthologies of Wise Sentences (Genre Peculiarities, Terminology and Text Heading). – Scripta & e-Scripta, 1, 2003, 175–185.
Marti, R. W. Gattung Florilegien. – In: Gattungsprobleme der älteren slavischen Literaturen (= Veröffentlichungen der Abteilung für Slavischen Sprachen und Literaturen des Osteuropa–Instituts (Slavischens Seminar) an der Freien Universität Berlin 55), Berlin, 1984.
Miltenova, A. Towards the Slavic Translations of Capita Paraenetica Ascribed to either Nilus of Ankyra or to Hesychius of Jerusalem. – In: Σπαραγματα Βυζαντινοσλαβικησ κληρονομίασ (Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη). Θεσσαλονίκη 2011, Εκδοτικός Οίκος, Αδελφών Κυριακίδη α.ε., σ. 125–154.
Munitiz, J. A. Catechetical Teaching-aids in Byzantium. – In: ΚΑΘΗΓΙΤΡΙΑ. Essays presented to Joan Hussey for her 80th birthday. Camberley, Surrey, 1988
Thomson, F. The Nature of the Reception of Christian Byzantine Culture in Russia in the Tenth to Thirteenth Centuries and Its Implication for Russian Cultute. – In: Thomson, F. The Reception of the Byzantine Culture in Medieval Russia. Aldershot, UK: Ashgate, 1999.
Veder, W. Literature as a Kaleidoscope: The Structure of Čet’i Sborniki. – In: Федер, У. Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. Кирило-Методиевски научен център, София, 2005, 102–109.
Veder, W. The Izbornik of John the Sinner: a Compilarion from Compilations. – In: Федер, У. Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. Кирило-Методиевски научен център, София, 2005, 185–199.
Veder, W. A Retrial for the Pčela. – Polata knigopisnaja 38, 2010, 145–154.