Статия

Въздействието на руската старопечатна книга е изследвано още в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. от Беньо Цонев, Иван Снегаров, Иван Шишманов и др., които установяват наличие на църковнославянски елементи в езика на ръкописите от Късното средновековие. По-късно през ХХ в. пространните изследвания на Боню Ст. Ангелов, Николай Дилевски, Петър Атанасов, Велчо Велчев, Куйо Куев, Донка Петканова, а в последните години – на Елка Мирчева, Марияна Цибранска и др. хвърлят обилна светлина върху съдържанието на ръкописите.

Повестта за падането на Цариград през 1453 г. на Нестор Искандер е едно от първите съчинения, привлякло вниманието. Още Л. Милетич (Милетич 1895: 399–462) дава описание на два ръкописа от втората половина на ХVІІІ в., в които е поместен препис на произведението. Б. Ст. Ангелов, продължавайки проучването, разглежда руското печатно издание от 1713 г. и отбелязва значението на творбата през епохата. Изследва я и Петър Атанасов, а Олег В. Творогов публикува издание с коментар. В последно време белгийският учен Мишел де Добелеер направи пълен анализ на източно- и южнославянската традиция.

Беляковският сборник от втората половина на ХVІ в., № 309 от сбирката на НБКМ (намерен в с. Беляковец, Търновско), е един от късносредновековните ръкописи, в състава на който се установяват заемки от руски книги (Милтенова 1989: 61–74). Според Св. Николова (Николова 1980: 155–158) която публикува преглед на патерични четива, включени в сборниците от ХV–ХVIII в., текстовете на три патерични разказа, включени в ръкописа – за семейството на християнка и езичник (л. 131б-132б, 135а-136а), за двамата обущари (л. 136б-138б) и за монаха, който бягал от манастира, понеже го обиждали (л. 112б, 111а-111б) са заети от Пролога. Това предположение се отнася и за Сказанието за Даниил пророк, как съкруши идола Вила, също характерно за Пролозите, в които е включено под дата 17 декември. Преписът в сб. № 309 е един от редките южнославянски текстове на Сказанието (преписан е и в ръкопис № 17 от втората половина на ХVІІІ в., сбирка на ЦСВП „Иван Дуйчев“, копие на № 309). Преобладаващият им брой – над 20 – са в преписи в руски пролози и сборници от минеен тип. Е. Мирчева допълва, че Слово за злите жени от Беляковския сборник е в една и съща версия с тази, която се помества в руските пролози. Близо до евентуален източник е ръкопис 13.8.2. от сбрката на П. Сирку, БАН Санкт Петербург, пролог за септември-ноември от средата на ХVІ в., с двуюсов, двуеров непоследователен правопис. Б. Христова го причислява към ръкописите с влахо-молдавски произход. На задната корица има бележка за подаряването на ръкописа в църквата „Св. Никола“ в с. Златарица, Великотърновско, наречен е дамаскин (Христова 1983: 277–278). Няколко десетилетия по-късен е ръкописният сборник от неделни поучения, създаден в Търново през 1626 г. от книжовника йеромонах Даниил, № 304 в сбирката на НБКМ. Ръкописът представлява препис на Учителното евангелие, напечатано в Заблудов ( дн. в Литва) през 1568/1569 г. от Иван Фьодоров (Райков 1971; Мирчева 1995: 3–10). Както установява П. Атанасов (Атанасов 1986: 13–26) приликата между тектовете от старопечатното издание и Учителното евангелие на йеромонах Даниил е очебийна.

Е. Мирчева установява, че общо броят на статиите в архаичните и в новобългарските дамаскини, заети от печатния Пролог, е 24; сред тях напр. са: Слово за обретение на кръста, Слово за ядящите хляб на трапеза, Слово на светите отци да не обиждат вдовиците, Слово за Малх мних как бе пленен от сарацините, Слово за раздалия своята одежда на нищия, Слово как християнин пострада заради еврейско злато, Поучение за вредата от пиянството, Поучение на св. Григорий за гнева, Слово за предалия жена си на Богородица, Слово за жената, която закла децата си заради мъжа си, Правило на светите апостоли, Заповеди за йереите, Слово за свещениците от Йоан Златоуст, Слово за мних Даниил, излъган от любодеяние, Слово за некръстените деца и за задълженията на свещеника, Слово за това, че трябва да се посещават боледуващите, Слово за милостивите от Йоан Златоуст, Слово за злите жени, Поучение към жените да бъдат мълчаливи, Слово за осемте помисли от Нил Серски (1408–1508), Сказание за богатия Йов и др.

Петър Атанасов изнася данни, че през ХVІІІ в. характерът на сборниците се променя и броят на заетите текстове се увеличава (на базата на ръкописи № 1053, 1055, 1057, № 340 и № 343 от НБКМ- София); той добавя факти от творчеството на Тодор Врачански и Теофан Рилски. Особено място заема сборникът на поп Пунчо, съставен в 1796 г. (№ 693, НБКМ). Богатото съдържание се състои от 69 текста, сред които има и апокрифи. Няколко слова са почерпани от превода на “Съкровище” на Дамаскин Студит (за Успението на Йоан Богослов, за погребението на Иисус Христос и за слизането в ада; за св. Димитър Солунски с описание на 9-то му чудо; за светите лечители-безсребърници Козма и Дамян; за първата неделя на Великия пост). Общо произведенията с източник печатните пролози са повече от 30 на брой, сравнени с текстовете в московското издание от 1735 г. (напр. разказ за рождеството на св. Йоан Кръстител; разказ за евангелист Лука, който взел дясната ръка от мощите на св. Йоан Кръстител и я отнесъл в Антиохия; слово на пророк Захарий към немилостивите князе; проложно житие на мъченица Рипсимия; проложно житие за мъченик Гаведий, за мъченица Рипсимия, за мъченица Теодота и др.) (Атанасов 1986: 145–146). Оригиналната Повест ради Московского цара Петра, що го нарицают москале Буро е творба, единствено позната в българската литература за покръстването на русите. Сред изворите на произведението е руската летописна традиция (разказът за изпитанието на различните вери от киевския княз Владимир Светославович), вероятно от Киево-Печерския „Синопсис“, в който събитията около покръстването на русите представляват преработка на „Повесть временных лет“.

Пътищата за пренасяне на руски ръкописи и старопечатни книги са както манастирските средища на Света гора и връзката между обителите на Балканите с тях, така и търговските и културни връзки със земите отвъд р. Дунав. На първо място съществуват редица свидетелства за пратеничества от манастирите към Русия. През управлението на княз Иван III Василиевич (1462–1505) в руските летописи за пръв път се появяват сведения за посещение на пратеници от атонските манастири в Москва. Тази практика става обичайна през следващите векове. Книгите достигат българските земи чрез многобройни пратеничества (мисии и посолства), пътуващи до Русия с молби за материална помощ и за утвар, книги – за манастирите и църквите. Проучванията на М. Слуховски (Слуховски 1964: 30) показват, че през ХVІІ в. повече от 100 манастира извършват богослужението като си служат с московски и киевски печатни издания. През първите десетилетия на ХVІІ в. с прошения към Московската патриаршия и към императора се обръщат 13 сръбски и три български манастира, сред които е и Рилският манастир (вж. Русия, Атон и Рилският манастир 2016). Манастирът Зограф, получил през 1641/1642 г. грамота, която му давала право да изпраща таксидиоти в Русия веднъж на осем години, а манастирът Хилендар (с грамота от 1658 г.) – веднъж на седем години. Около средата на ХVІІ в. права получили манастирите Панталеймон, Ивирон, Великата лавра, Свети Павел, Есфигмен и Ватопед (за различен срок на пратеничествата). Договор между Рилския манастир и манастира Пантелеймон е засвидетелстван от 1466 г., след неговото възобновяване от тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков (Дылевскй 1974: 36–38). След това няма данни за контакти; те са възстановени отново след 1628 г., когато пратеничеството получава разрешение да се отправи към Москва от руския граничен град Путивъл, като след това занесли грамоти до патриарх Филарет и до царя. Смята се, че в отговор получават както материална помощ, така и книги (Русия, Атон и Рилският манастир 2016, 88–91).

Дейността на Михаил митрополит Коласийски (нач. на ХVІІ в. – 1666/1669) заслужава специално внимание. Той осъществява няколко пътувания до Русия през ХVІІ в. по времето на цар Алексей Михайлович (1645–1676). Дейността му е проучена и документални източници са публикувани от Люба Стоянович, Йордан Иванов, а детайлно от Боню Ст. Ангелов. От 1651 г. до 1654 г. пребивава в Москва, където се среща с цар Алексей Михайлович Романов (1645–1676) и с патриарх Никон. Пристигането на пратеничеството, в което участва митрополит Михаил, е записано в архивите на Посолския приказ (архив: РГАДА – Москва, 21 ноември 1651 г.). По време на престоя си преговаря с ръководни политически и църковни дейци, излага насъщните потребности на православното духовенство на Балканите: търси покровителство и материална помощ – книги, одежди, църковна утвар, пари и т.н. Запазен е запис, в който се казва, че в резултат на пратеничеството за Балканския полуостров са потеглили 12 коли с дарения (предвождани от архимандрит Дионисий), сред които са ръкописни и старопечани книги (Иванов 1906: 268; Ангелов 1980: 31). Съхранен е списък от книги, подарени на митрополит Михаил (наречен е сръбски митрополит) за южнославянските манастири, както и сведения за голямо количество помощи. Непосредствено след това той предприема дълго пътуване през Молдова, Влашко, Сърбия, Атон до Йерусалим и Палестина и се връща обратно в Москва през 1657 г. Умира в Хилендарския манастир ок. 1666 г.

Освен чрез Света гора друг път, по който проникват руски ръкописи и старопечатни книги са търговските връзки с Украйна и Русия в дунавските градове Видин, Свищов, Силистра, Русе, откъдето те достигат средногорските и старопланинските книжовни средища. По този път от източнославянските земи се пренасят книги още през ХV–ХVІ в., което се вижда от ръкописните сбирки запазени в Свищов (Христов 1913: 139–142; 149–150) и в някои манастири в Средногорието (Стоянов 1954: 9). В Свищов се пази екземпляр от четириевангелие от 1575 г., отпечатано във Вилнюс от Петър Мстиславец (типография на Мамоничи), Лвовски апостол от 1639 г. и ред други издания. Следи от навлизане на руски творби личат в сборник № 145а и в Свищовския дамаскин Милтенова 1980: 68–104). Интересен е случаят с Гложенския манастир, за който има сведения, че през ХVІІІ–ХІХ в. поддържа книжовни връзки с украинските земи, като придобиват редица старопечатни книги. богослужебна и дадактична литература на църковнославянски език, обикновено чрез дарения на богати занаятчии от близкия гр. Тетевен. Книгите са подарявани около двадесетина години след издаването им, а някои от тях вече са употребявани в южноукраински манастири и църкви. Тази книжнина е четена и дори преписвана от многобройни поклонници (Архим. Павел (Стефанов) 1992: 85–98).

Евгений Немировски в своето изключително обхватно изследване и каталог на старопечатните издания в Русия (2009–2012) отбелязва по отношение на някои от тях пътя, по който достигат до Балканите. Печатници за кирилски издания работят в Алекасндровска слобода (Русия), Алба Юлия (Белгород Днестровски, днес на територията на Украйна), Вилнюс, Заблудов (днес в Полша) и др. През втората половина на ХVІ в. идват книги от Лвов и от печатницата на Константин Острожки (Острог, Украйна), където са отпечатани 21 издания. Ключово значение има началото на книгопечатането в Москва и дейността на Иван Фьодоров, личността и делото на който са добре проучени (Тихомиров 1959: 9–40). Голямата част от книгите в българските земи имат богослужебен характер, но също така съдържат дидактични и повествователни четива за извънцърковна употреба. В краткия преглед на типографската продукция на Московския печатен двор, позната на българските книжовници, Марияна Цибранска включва следните книги: Псалтир от 1653 г., Следовен псалтир от 1660 г., Никоновият служебник (т.нар. непоправено издание) от 1655 г., (т.нар. поправено издание) преиздаден през 1556, 1557, 1658 г., Цветен триод от 1653 г., Часослов от 1653, 1655 г., Иромологий от 1657 г., Потребник от 1658 г., Никоновия Скрижал от 1656 г., Първото Никоново издание на буквар от 1657 г. Кормчая от 1653 г. и др. Старопечатният пролог също прониква на Балканите, но през ХVII–XVIII в. (Капица 2010: 141–184).

Литература

• Архим. Павел (Стефанов). Гложенският манастир „Св. Георги“ – митове и истини. – Исторически преглед, 1-2, 1992, 85–98.
• Ангелов, Б. Ст. Руско-южнославянски книжовни връзки. С., 1980.
• Ангелов, Б. Ст. Михаил митрополит Коласийски. – В: Руско-южнославянски книжовни връзки. София, 1980, 5–83.
• Атанасов, П. Българо-руски литературни връзки през XVII и XVIII в. София: Наука и изкуство, 1986.
• Банков, Т. Един български разказ от XVIII в. – Литературна мисъл, № 3, 1975, 111–117.
• Димитријевић, Ст. М. Одношаји пећских патријарха са Русијом у XVII веку. – Глас Српске краљевске академије, 58, 1900, 233–234.
• Дылевский, Н. Грамматика Мелетия Смотрицкого у болгар в эпоху их возрождения. – ТОДРЛ, ХІV, 1958, 461-473.
• Дылевский, Н. Договор 1466 года между болгарским Рыльским монастырем и обителью Пантелеймона – Руссиком на Афоне. – Études balkaniques, 2, София, 1969, 81–98.
• Дылевский, Н. Первая русская публикация договора 1466 года между болгарским Рыльским монастырем и обителью Пантелеймона – Руссиком на Афоне. – Études balkaniques, 4, София, 1976, 110–115.
• Дылевский, Н. Русские и украинские рукописи и старопечатные книги в болгарских книгохранилищах. – В: Исследования источников по истории русского языка и письменности. 1966. М.: Наука, 1966, 206–224 (с. 219)
• Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия в ХVI и ХVII веке. София, 1946.
• Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия–Украина в ХVI–ХVII веках. София, 1974.
• Дылевский, Н. Украинское рукописное евангелие 1568 года из Галича в Музее возрождения города Свиштова в Болгарии. – Славянская филология, 3, 1963, 302–321.
• Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1970.
• Иванов, Й. Северна Македония. София, 1906.
• Капица 2017: Капица, Ф. С. Старопечатный пролог (исследование и тексты). – В: Герменевтика древнерусской литературы. Сборник 14. Отв. ред. Ф. С. Капица. Москва, 2010, 141–184.
• Милетич, Л. Повест за падането на Цариград в 1453. – СбНУ, Т. 12, 1895, 429–448.
• Милтенова, А. Ръкописната сбирка на Свищовското читалище. – Старобългарска литература, 1980, 8, 68–104.
• Милтенова, А. Новооткрит “близнак” на Беляковския апокрифен сборник. – Palaeobulgarica, 13, 1989, № 3, 61–74.
• Мирчева, Е. Руско-български литературни и езикови връзки през XVII и XVIII век. – Проглас, 1, 1995, 3-10.
• Немировский, Е. Славянские издания кирилловского (церковнославянского) шрифта: 1491–2000. Том 1. Москва: Знак, 2009; Том 2. Книга 1. 1551–1592. Москва: Знак, 2011; Книга 2. 1593–1600. Москва: Рукописьные памятники Древней Руси, 2012.
• Николова, Св. Патеричните разкази в българската Средновековна литература. София, 1980.
• Повесть о взятии Царьграда турками в 1453 году. Изд. О. В. Творогов. – В: Лихачев, Д. С., Л. А. Дмитриев, А. А. Алексеев & Н. В. Понырко. Библиотека литературы Древней Руси (т. 7: Вторая половина XV veka). Санкт-Петербург: Наука, 1999: 26–71, 493–498.
• Повесть о Царьгряде (его основании и взятии Турками в 1453 году) Нестора-Искандера XV века: по рукописи Троице-Сергиевой лавры нач. XVI века, №. 773. Изд. архимандрит Леонид. Санкт-Петербург: Балашев, 1886.
• Райков, Б. Йеромонах Даниил и Етрополския книжовен център през първата половина на ХVІІ в. – Старобългарска литература, 1971, 263–287.
• Русия, Атон и Рилският манастир (ХІ–началото на ХХ в.). Сборник документи. Съст., превод и коментар А. Николов, Т. Георгиева, Й. Бенчева. София, 2016.
• Слуховский, М. И. Библиотечное дело в России до XVIII века. Москва: Книга,1968.
• Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. І. Београд, 1902; ІV. 1923.
• Стоянов М. Руската книга в България до Освобождението. – Известия за 1953 г. Държавна библиотека „Васил Коларов“. София, 1954.
• Тихомиров, М. Н. Начало книгопечатания в России. – В: У истоков русского книгопечатания. Москва: Изд-во Академии наук СССР, 1959, 10–40.
• Христов п. Г. Старопечатни книги и ръкописи в читалищната библиотека. – В: Юбилеен сборник на Свищовското читалище. Свищов, 1913, 137–190.
• Христова, Б. Ръкописната сбирка на П. А. Сирку в Ленинград. – Известия на НБКМ, ХVІІІ, (24), 1983, 253–281.
• Цонев, Б. Езикови взаимности между българи и руси. – В: В памет на проф. А. К. Медведев, Руско-български сборник. София, 1922, 35–51.